Китай спира преговорите за ядрени оръжия със САЩ заради подкрепата на Тайван

Китай прекрати договарянията за неразпространение на нуклеарни оръжия и надзор на оръжията със Съединените щати в символ на митинг против продажбите на оръжие от Вашингтон на самоуправляващия се остров Тайван.

Съединени американски щати нарекоха решението на Пекин от сряда „ тъпо “, до момента в който анализатори споделиха, че този ход съставлява евентуално сериозен затруднение за световните старания за надзор на оръжията.

Китай и Съединени американски щати започнаха полемики за нуклеарни оръжия през ноември като част от опита за облекчение на недоверието преди срещата на върха сред президентите Си Дзинпин и Джо Байдън.

По-нататъшен разговор не е бил обществено обявяван от този момент, като чиновник на Белия дом през януари прикани Пекин да отговори на „ някои от нашите по-съществени хрумвания за понижаване на риска “.

Говорител на китайското министерство на външните работи в сряда сподели, че продажбите на оръжия от Съединени американски щати на Тайван, територия, за която те претендират, са „ съществено компрометирали политическата атмосфера за продължение на консултациите за надзор на въоръженията “.

„ Следователно китайската страна реши да отсрочи полемиката със Съединени американски щати по отношение на нов кръг от съвещания по отношение на контрола на оръжията и неразпространението на оръжията “, сподели Лин Джиан, представител, на постоянен брифинг в Пекин.

„ Отговорността е напълно на Съединени американски щати “, сподели той.

Лин добави, че Китай е подготвен да поддържа връзка по отношение на интернационалния надзор върху оръжията, само че сподели, че Съединени американски щати „ би трябвало да зачитат главните ползи на Китай и да основат нужните условия за разговор и продан “.

Съединени американски щати смениха дипломатическото си признание от Тайпе на Пекин през 1979 година, само че останаха най-важният сътрудник на Тайван и най-големият снабдител на оръжие, предизвиквайки многократни осъждания от Китай.

Тайван стачкува през последните четири години против засилената китайска военна активност покрай острова, в това число съвсем ежедневни задачи на китайски военни самолети и военни кораби.

Вашингтон през юни утвърди две военни продажби на Тайван на обща стойност към 300 милиона $, най-вече на аварийни и ремонтни елементи за изтребителите F-16 на острова.

Рискове от конкуренцията във въоръжаването

Говорителят на Държавния департамент на Съединени американски щати Матю Милър жигосах хода на Китай, като сподели, че Пекин е избрал да последва образеца на Русия, като твърди, че задължението за надзор на въоръженията не може да продължи, до момента в който има други провокации в двустранните връзки.

„ Смятаме, че този метод подкопава стратегическата непоклатимост. Това усилва риска от динамичност на конкуренцията във въоръжаването “, сподели Милър пред кореспонденти.

„ За страдание, като прекрати тези съвещания, Китай избра да не поставя старания, които биха управлявали стратегически опасности и предотвратявали скъпоструваща конкуренция във въоръжаването, само че ние, Съединените щати, ще останем отворени за създаване и използване на съответни ограничения за понижаване на риска с Китай ”, сподели той.

Администрацията на Байдън се застъпва за политика на „ компартментализация “, при която договарянията за надзор на нуклеарните оръжия са отделени от други противоречиви китайско-американски въпроси.

Решението на Китай идва малко повече от месец, откакто администрацията на Байдън съобщи, че може да се наложи Съединени американски щати да разположат повече стратегически нуклеарни оръжия, с цел да възпират възходящите закани от китайски и съветски арсенали.

Дарил Кимбъл, изпълнителен шеф на групата за покровителство на Асоциацията за надзор на оръжията, сподели пред организация Ройтерс, че Съединени американски щати, Русия и Китай са правно обвързани като подписали Договора за неразпространение на нуклеарни оръжия – крайъгълният камък на световния надзор на оръжията – да „ вземат участие в договаряния за попречване на конкуренцията във въоръжаването ”.

„ Единственият метод, по който те могат да реализират това, е посредством сериозен разговор, а отводът на Русия да го направи и решението на Китай да го направи са доста съществени спънки “, сподели той.

Съединени американски щати имат ресурс от към 3700 нуклеарни бойни глави, от които са ситуирани почти 1419 стратегически нуклеарни бойни глави. Русия разполага с към 1550 нуклеарни оръжия, а съгласно Федерацията на американските учени разполага с 4489 нуклеарни бойни глави.

Вашингтон в това време пресмята, че Китай има 500 оперативни нуклеарни бойни глави и евентуално ще има повече от 1000 до 2030 година

Американски чиновници показаха отчаяние, че Пекин не е посочил слаб интерес към разискването на стъпки за понижаване на рисковете от нуклеарни оръжия. Но Пекин от дълго време твърди, че Съединени американски щати към този момент разполагат с доста по-голям боеприпас.